начало карта на сайта контакт
CV Цвета Психологични услуги Клуб Емпатия Галерия Статии
Проекти
Висшето образование като лукс

Електронен пътеводител в кариерното развитие на младите хора
Варна, 2006

Проектът се осъществява от психологична Агенция ПАКТ с финансовата подкрепа на Община Варна, дирекция “Младежки дейности и спорт” - отдел “Младежки дейности” и DETA MARITIME LTD.

Началото е клиширано: Малка, но удивително гъвкава откъм реформи и промени държава, горд член на НАТО от 2004 г., застанала на прага и на Европейския съюз.  

Фактите: Безработицата намалява, минималната работна заплата е качена със 7, българчетата са вторите по интелигентност в света (след япончетата), а българите в чужбина не спират да учудват околните с професионализма, знанията и упоритостта си.  

(Предполагаемият) Извод: Качествена образователна система, надежден държавен апарат, перспективно поле за реализация на получените знания. И природно интелигентни хора.  

Реалността:
70% от младите хора в България (между 19 и 25 години) работят.
Над 20% от работната заплата се удържат в полза на държавата (ако имаш щастието да те осигуряват на реалното ти трудово възнаграждение).
Месечното възнаграждение на сервитьорите, барманите, общите строителни работници е по-високо от това на лекарите, учителите, държавните служители.
Университетското образование, макар и символично, е платено (официално).

Негласни факти за образованието (преживяно и споделено):
• Закупен учебник, писан от преподавателя, гарантира, че изпитната оценка започва от четворка.
• Преподавателят забравя за насрочен изпит (ако пътувате от друг град, не сте предвидил нощувка и бюджетът е ограничен, се получава някак... неудобно).
• Условията в студентските общежития трудно покриват дори елементарния хигиенен минимум.
• Цените на квартирите (в случай, че не сте от отличниците, щастливи да се настанят в общежитие) са спекулативно високи.
• Ако живеете в друг град, вариантите са два:
-учите редовно и някак се адаптирате към гореизброените условия на живот;
- учите задочно и изкарвате образованието си в пътувания за изпити и лекции, търсейки предварително мил роднина или приятел, у когото да пренощувате.
• Все пак сте могли да бъдете и по-далновидни и да се запишете в местния университет, без значение, че специалностите там не ви удовлетворяват. Е какъв е този наплив за СУ и УНСС!!!
• Да изключим финансовия фактор. Като амбициозен млад студент пред вас стоят две алтернативи – или да започнете работа от рано и да сте минал етапа на стажуването, секретарстването и изобщо първите крачки в избрания бранш, за да можете, когато се дипломирате, да покривате изискването “... до 25 г., висше образование, минимум 2 г. стаж по специалността” и да можете с гордо вдигната глава да влезете в подходящата сфера. Другата алтернатива е да останете интелигентен и безработен млад човек с диплома, който е признателен на фирмата “Х”, че е предпочела точно него пред десетките кандидат стажанти.
• Като изключим учителското его като субективен фактор, никаква мотивация за преподавателите.
• Ниско качество на образованието!  

Как сте с математиката?
(Събиране и изваждане Ви върши работа)
Оказва се, че образованието струва прекалено скъпо... може би неприемливо скъпо, предвид нивото му, предвид условията, в които живеят студентите, предвид “привилегиите”, които държавата е предвидила за тях. Но ако нямаш такова, не си конкурентно способен на родния предевропейски пазар на труда. Тогава?! Работиш, за да можеш да си позволиш да учиш... работиш, за да покриваш разходите си за учебници, семестриални такси, пътувания; работиш, за да поддържаш един относителен стандарт на живот. И някъде покрай работата наминаваш и през университета... за да си провериш датите за изпити, за да издириш преподавателя, на чийто изпит не си могъл да се явиш, тъй като не са те освободили от работа; пристъпваш нервно по време на изпити и се опитваш да убедиш колегите си, че ще те уволнят, ако не се върнеш до два часа в офиса; разговорите по коридорите на университетите все по-често се въртят около “къде работиш”, вместо “ще записваш ли магистратура”. Следва размяна на визитки; търсене на връзка за по-добра работа или за съвместно сътрудничество в настоящата; индиректно проучване на пазара на труда и работните условия, които предлагат фирми от различните браншове; заинтересованото “И как започна да работиш там?” (тук разбирайте – “Как успя да се уредиш в тази компания, а на мен още ми набиват обръчите за никакви пари”)... Цветна университетска картинка!
Не знам как мога да определя това, което се случва. За съжаление влизам в споменатите в началото 70% и ми е трудно да бъда обективна. Опитах се да изложа фактите. Краят е отворен за всеки, който иска да напише заключение.  

Диана Караколева
ІV курс журналистика
СУ “Св. Климент Охридски”



Назад към всички проекти