начало карта на сайта контакт
CV Цвета Психологични услуги Клуб Емпатия Галерия Статии
Проекти
Професията психолог в европейска перспектива

Електронен пътеводител в кариерното развитие на младите хора
Варна, 2006

Проектът се осъществява от психологична Агенция ПАКТ с финансовата подкрепа на Община Варна, дирекция “Младежки дейности и спорт” - отдел “Младежки дейности” и DETA MARITIME LTD.

Психолог не е просто професия. Да си психолог е призвание, отдаване на това призвание за цял живот. Веднъж избрал пътя на психолога, не можеш да се отклониш, не можеш да се откажеш. То е по-силно от теб и те кара да вървиш все напред. Не можеш да стигнеш донякъде и да спреш там, защото психологията е необятна, с всеки ден тя ти открива нови, непознати дотогава светове; събужда любопитството ти и те кара да търсиш, да проучваш, да изследваш. И точно си мислиш, че си стигнал до финала, когато тя отново те изненадва и се оказва, че сякаш пак си в началото. Безкраен поток от информация, която трябва да си готов да поемеш и обработиш, ако искаш да се наречеш добър психолог.  

Има много имена в историята и развитието на психологията, които попадат в графата “добър, знаменит психолог”, но дали ще има и “нови” психолози, които да бъдат запомнени със сензационни открития?  

Засега в българските университети психологията не е от най-предпочитаните специалности. Българинът гледа с известно недоверие на науката психология и съответно на професията психолог. За съжаление, все още властва идеята, че за да посети психолог или психотерапевт, човек трябва да е или “луд”, или “болен”.   

В Западна Европа професията психолог е законно призната през 40-те години на ХХ век. Например в Германия от 1941 г. психологията като университетска специалност е законово официално призната. В страните от Западна Европа, главно в страните-членки на ЕС, психологията е една от най-престижните специалности, приемът е ограничен и след завършване на следването от университетите излизат отлично подготвени специалисти, готови да започнат да практикуват мечтаната от тях професия. България следва същите стъпки. Развитие в тази посока ще се наблюдава най-вече след приемането й в ЕС. Може би тогава обществото ще е по-склонно да приеме, че ролята на психолозите всъщност е положителна; че психологът е човек, който не предлага помощ, но който никога не отказва поискана му помощ. Защото психолог не е обикновена професия, психологът е сърце и душа, той не критикува и не поучава, той изслушва и помага на клиента си сам да стигне до проблемите, до себе си.   

Човек трябва сам да е посещавал психолог, за да може да се убеди в ползата от помощта му. А с все по-динамичното ежедневие на съвременния човек, все повече хора ще търсят помощ от специалисти. Човекът в днешно време е подложен на много по-голям стрес, има повече отговорности, мисли за много повече неща. В този смисъл перспективите за психолозите за несравними. Разбира се, човек трябва да е и емоционално “узрял”, за да потърси подобна специализирана помощ, но бързоразвиващият се модерен свят неусетно налага модели на поведение, които, съзнателно или не, се възприемат от голяма част от обществото. Въпросът при професията психолог е тези модели да бъдат възприети като положителни и полезни, а не просто като “наложени отвън”.   

Защото психологът е също като лекаря и адвоката: има етична отговорност, поет ангажимент за запазване на тайната между него и клиента. Доверената информация остава “заключена” в диалога. Психологът няма право да споделя обсъжданото с клиента с трето лице. Психологът трябва да е търпелив, да изслушва клиента си, без да отсъжда в негова или не полза. Интересите на клиента трябва да са винаги валидни, психологът е длъжен да приема твърденията му, независимо дали са вярно или грешно аргументирани.   

Всичко това показва колко е трудна работата на психолога. Страшното е, когато тази работа се превърне в рутина, когато да си психолог за теб не означава нищо повече от това всеки ден да ходиш на работа, за да получиш заплата в края на месеца. Не! Не това означава да си психолог.   

Да си психолог означава на първо място да си човек, да умееш да се поставяш на мястото на човека срещу теб, да проявяваш емпатия – да се опиташ да вникнеш в подбудите му, да разбереш причините за взетите от него решения, да съпреживееш изживяното от клиента. Тук границата е много тънка, но все пак трябва да я има: психологът не трябва да се натоварва с проблемите на клиентите си, той може да съчувства, да дава напътствия, но не трябва тези проблеми да се превръщат в част от неговия живот, границата между “работа” и “личен живот” трябва да продължи да съществува.   

Няма значение от коя държава идва човек, за да притежава тези качества. Цветът на кожата и изповядваната религия не са определящи за това, дали си добър психолог. Това е и една от основните стратегии на Европейския съюз: да ни научи на етническа толерантност, защото Европа е континент с много различни традиции и езици, но също и с общи ценности, като демокрация, свобода и социална справедливост. Европейският съюз защитава тези ценности. Той поощрява съвместната работа на европейските народи, насърчава желанието за взаимна помощ. В този контекст и професията психолог ще претърпи възход, защото това е професия, която човек трябва да упражнява с единствената идея да помогне на клиента си. Визията на Европейския съюз много прилича на тази на психолога: идеята на Европейския съюз е за обединена Европа, което си проличава и от мотото му «Обединени в различието», за взаимна помощ между държавите, за мир и благосъстояние. Същото искат да покажат и психолозите: че човешките проблеми са еднакви навсякъде по света и че начините за тяхното решаване са едни и същи за всички хора. И Европейският съюз, и психолозите ни възпитават в толерантност, в приемане и уважение към различията на другите, показват ни, че хората, стига да поискат, могат да живеят в разбирателство и хармония, че „доброто” е винаги по-правилният избор. Професията психолог започва бавно, но много сигурно да се превръща в една от най-важните и перспективни професии. Който е решил да отдаде живота си на психологията, трябва да знае, че тя не е средство за правене на пари. Да, кариера може да се направи, да се стане известен също, но водещите ценности трябва да са взаимопомощ, всеотдайност, любов към избраната професия и уважение към клиента.   

Професията психолог може да отвори много врати. Човекът, който е почувствал, че това е неговото призвание, не трябва да се страхува да мине през тях. Зад всяка врата се крият много и различни възможности. Психологът трябва да е готов да се срещне с тях лице в лице, да извлече полезното за “Негово величество клиента” и отново да продължи напред...   

Светослава Калдеронова
ІІІ курс психология
ВСУ ”Черноризец Храбър”



Назад към всички проекти